ДРЪМША У КНИГИТЕ :
Бай
Цветко Дръмшанино - големио майстор
на приказката
Из „От извора – фолклорни студии” от
Елена Огнянова
...Иванка Огнянова има точна представа за умението на разказвача да владее слушателите си. Не току така тя казва: „Когато Левтена и Борка Ранчина разказваха приказки, муха да лети, че се чуе!” Това показва с какво изключително внимание аудиторията слуша интересния разказвач. А самият той, чуствувайки обянието си върху слушателя, напълно се отдава и вживява в това, което разказва.
Случвало ми се е да бъда между добри разказвачи и разказвачки. Спомням си, че в с. Дръмша, Годечко, един бай Цветко разказваше песните за Крали Марко като приказки. Разбира се, от ритъма на песента и помен не остава. За това пък той вмъкваше такива сцени и диалози, които грабваха като буен поток слушателят и го повличаха към времето на Крали Марко, изпълнено според творческата фантазия на разказвача, с чудни неща, с необикновени приключения, които отнасят към един невиждан, но убедително съществуващ свят. Според разказите на бай Цветко Крали Марко спокойно се качвал на небето, там се разхождал из слънчевите палати, срещал се и разговарял с красиви и силни самодиви, самовили, русалки, мерил сили със страшни многоглави змейове и хали. Крали Марко е близък е близък на тия свръхсъщества със своята приказна сила, с невижданата си смелост, благодарение на която може да се пребори с непобедимия и всемогъщ бог, да вдигне земята на маждрака си. И мъжете слушатели, притаени и смълчани, попиват тоя чуден разказ, разхождат се заедно с разкзвача и неговите герои из непознати дебри, свидетели са на силата и юначеството, на смелостта и безстрашието на любимия Крали Марко.
...
--
Дръмшенски гяволи
Дедо Бонко и цето на бейо
Ошел бейо при деда
Бонка:
- Бонка, абе от
два дена не можем да спим! Тека съм се притеснил!
- Що се е случило,
бе аго?!- Епа напоследък, кучето нече да руча. Нищо не яде бе! И месо не сака! Колияме ягне оня ден, па не сака. – оплакал се бейо на деда Бонка.
- Аго, я ми го остави на мене да го излекувам.
Чудил се турчино, па кандисал, дедо Бонко умен човек, колай че найде. Почнал Бонко веднага лечението. Върти се кучето около него, ама он два дена нищо му не дава. На третио ден му метнал една киселица. Оно нече. Добре, ама много огладнело псето – още два дена го дръжал на гладно.
Па му метнал киселицата. Апне малко, намръщи се и остави. Пак два дена го дръжал гладно. Цето пригладнело, що да прави, почнало да руча киселицата. Дошел турчино и дедо Бонко окнал цето. Земал една киселица, фрлил я и кучето я лови, чак лигите му текат от сладост и радост.
- Ете виждаш, апва си цето! – смигнал дедо Бонко.
И тека много се чудил бейо на итроста на деда Бонка*.
*-основател на Илковио род
---
Народни
песни от Дръмша
Пропея пиле у гора,
що го е пиле дочуло,всеко е болно легнало.
кое два дни, кое три дни,
сиромах Стоян три годин.
сегде го майкя водила,
по църкви, по монастири,
та му лекове тражила.
Още не го е водила,
на светогорски манастир.
и там го майкя повела.
Сам го манастир съгледа,
сам се затвори заклони,
сами се купи склопиха!
Майкя на Стоян говори:
-Дали си сине греховен?
-Греховен, мале, та млого.
Кога си одех млад айдук,
бехме тримина дружина,
ходихме, мале, ходихме,
менахме гора зелена,
найдохме мала поята,
поята с вакли ягненца,
Ягненца, мале, яренца.
Сите се, мале, каниха.
Каниха да ги запалят.
Ни един, мале, не смея,
А я ги мале запалих.
Гореха, мале, блеяха.
Блеяха, мале, прещаха!
Минахме село голема
найдохме, мале, гробища.
Три гроба скоро копани.
Сите се, мале, каниха,
каниха да ги разкопат!
Ни един, мале, не смея,
а я ги, мале, разкопах!
Кога разкопах първи гроб,
у него, мале, момченце,
венчано, не опростено,
ситна го роса избила.
Извадих кърпа редица,
та му лицето пребрисах,
сведох се, та го целунах.
Кога разкопах втори гроб,
у него млада невеста,
венчана не опростена,
ситна я роса избила.
Извадих кърпа редица,
та си я, мале, пребрисах,
сведох се та я целунах.
Кога разкопах трети гроб,
у него, мале, момица,
ситна я роса избила.
Извадих кърпа редица,
та си я, мале, пребрисах,
сведох се да я целивам,
устата ми се пукнаха,
три капки кърви капнаха.
- Я майка си му говори:
- Щото е било момченце,
това е твойто братленце,
щото е било невеста,
това е твойта снашица,
щото е било невеста,
това е твойта сестрица.
Като е това издумала,
сам се манастир отворил,
сам се отворил, отклонил,
сами куни отворили.
Тогава Стоян оздравел.
СТАРИ НАРОДНИ ПЕСНИ ОТ С. ДРЪМША,
СОФИЙСКО събрани и наредени
от СВЕЩ.АЛЕКСАНДЪР
ГЪЛЪБОВ, С. 1937 год.
Издава Равнополската Печатница, Дръмша.Основ. и глав. ред.: Кр-Дж.-Иг. Рав.- Дийн. Контакти: vestidramshenski@gmail.com, или тел. 02:\958 33 75 Новини може да оставяте у пощата, адресирани до ДРЪМШЕНСКА ГОРДОС или по имейла
Няма коментари:
Публикуване на коментар