бр.15 издава Равнополската печатница, Дръмша 8.11.2011-26.10.2012
Бележка: У тетоя весник те
се пресъздава наречието от Дръмша по възможно най-старио изговор на диалекто. Въпреки това,
тук сме сложили едно мало разказче на Български, кое показва вдъхновителната
сила на ДРЪМША.
Дзвездопад
Дръмшенско вдъхновение
от Десислава Петрова
Когато бях малка,
веднъж видях звездопад. Разбира се, тогава нямах представа какво означава това. Със семейството ми бяхме отишли на
вилата за събота и неделя. Тогава не казвахме уикенд. Всъщност не казвахме и вила – просто
отивахме на Дръмша...
Беше след вечеря.Аз и сестра ми седяхме на вълнено одеяло в тревата, гъделичкани от всевъзможни диви треви и гадинки. Две хлапета – аз повече хлапе отколкото тя, или поне според календара. Не помня за какво сме си говорели, нито какво сме вечеряли.
Нощният планински въздух, вдишван под открито небе, е сладък. Той има вкус и дъх; опиянява те и те кара да легнеш на земята и да мечтаеш, нехаейки за случващото се на километри от теб.
- Видя ли?!?
- Какво?
- Падаща звезда!… Ето, още една!
. Да, верно!
. Виж, виж, още една!
- Не, още две! За пръв път виждам толкова много падащи звезди!… Абе, дали са звезди?
- Че какво да са?
- Ми знам ли. Нормално ли е да падат по толкова?
- Ми сигурно. Може би просто не сме забелязвали до сега…
- Може..
Някъде към седмата-осмата изведнъж се сетих, че когато видиш падаща звезда, трябва да си пожелаеш нещо и то ще се сбъдне. Тутакси стиснах клепачи и побързах да си намисля желание, докато не съм пропуснала момента. Не си спомням какво беше, но си спомням вълшебното усещане – сякаш боговете са устроили царствена заря само за нас двете. Сякаш валеше… светлина!
Днес желания имам много. Мога и с отворени очи да започна да ги изреждам и няма да се замисля поне за първите петдесет. Звездопади обаче няма…
Планинėцо
/как се краде булка/
Дедо Митрушин от
Поповите одúл у София едно време (19----) да учи терзийскио занаят, та ошéл на
поседок у Волуяк при сестра си (Марика). Онамо се се залибил с Траяна.
Сека вечер я
пращала макя ю, вода да налива. Ойде Траяна, ама нашио Митрушин сложил кукурузен калашиняк у селската чешма, та да не
може момето да налее и он да я огледа.
Траяна била голема
убавица, много чорбаджии я искали за снаа, ама она придумвала макя си и баща си да я не дават. И она си аресала
дръмшанино.
Най-накрайо, решил се Митрушин, та украднал момата и я завел дома, у
Дръмша. Оженили се, а нойните родители една година ю се сръдили, оти тръгнала с
планинецо. „Как си не остана до`ма, па ойде у пустио Балкан с дивио планинец”.
Народни песни от Дръмша
Пропея пиле у гора,
що го е пиле
дочуло,
всеко е болно
легнало.
кое два дни, кое
три дни,
сиромах Стоян три
годин.
сегде го майкя
водила,
по църкви, по
монастири,
та му лекове
тражила.
Още не го е
водила,
на светогорски
манастир.
и там го майкя
повела.
Сам го манастир
съгледа,
сам се затвори
заклони,
сами се купи
склопиха!
Майкя на Стоян
говори:
-Дали си сине
греховен?
-Греховен, мале, та
млого.
Кога си одех млад
айдук,
бехме тримина
дружина,
ходихме, мале,
ходихме,
менахме гора
зелена,
найдохме мала
поята,
поята с вакли
ягненца,
Ягненца, мале,
яренца.
Сите се, мале,
каниха.
Каниха да ги
запалят.
Ни един, мале, не
смея,
А я ги мале запалих.
Гореха, мале,
блеяха.
Блеяха, мале,
прещаха!
Минахме село
голема
найдохме, мале,
гробища.
Три гроба скоро
копани.
Сите се, мале,
каниха,
каниха да ги
разкопат!
Ни един, мале, не
смея,
а я ги, мале,
разкопах!
Кога разкопах
първи гроб,
у него, мале, момченце,
венчано, не
опростено,
ситна го роса
избила,
Извадих кърпа
редица,
та му лицето
пребрисах,
сведох се, та го
целунах.
Кога разкопах
втори гроб,
у него млада
невеста,
венчана не
опростена,
ситна я роса
избила.
Извадих кърпа
редица,
та си я, мале,
пребрисах,
сведох се та я
целунах.
Кога разкопах
трети гроб,
у него, мале,
момица,
ситна я роса
избила.
Извадих кърпа
редица,
та си я, мале,
пребрисах,
сведох се да я
целивам,
устата ми се
пукнаха,
три капки кърви
капнаха.
- Я майка си му
говори:
- Щото е било момченце,
това е твойто
братленце,
щото е било
невеста,
това е твойта
снашица,
щото е било
невеста,
това е твойта
сестрица.
Като е това
издумала,
сам се манастир
отворил,
сам се отворил,
отклонил,
сами куни
отворили.
СТАРИ
НАРОДНИ ПЕСНИ ОТ С. ДРЪМША, СОФИЙСКО събрани и наредени от СВЕЩ.АЛЕКСАНДЪР ГЪЛЪБОВ, С.
1937 год.
Основ. и
глав. ред.: Кр-Дж.-Иг. Рав.- Дийн.
Контакти: vestidramshenski@gmail.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар