бр.13 и бр.14 Равнополската печатница, Дръмша 26.IV,2011-8.11.2011


Честит празник, дръмшани!


Св. Рангел Михайл


Покровител на Дръмша


Рангел Михайл йе главнио архангел, главнио пазител на Рая и главнио страж на Божио закон. Старите Дръмшани са го изпрали за пазител и покровител на Дръмша. Кръста на Св. Арханегл Михаил у Дръмша йе от 1660 год., поне според надписа.


Не е извесно от кога това йе събор на селото. Традиционно празнико се е чествал на 21 ноември (стар стил). Тогава се изнасял кръсто. На другио ден йе бил съборо. Секи канел дома госкье, а после одели пред училището да играят όра и да се весела. Общо съборо йе бил три дена (8,9,10 ноем с.с).



Една Дръмшанка


/Баба Тута/



Човек и добре да живее, умира и друг се ражда – тека е казал кан Омуртаг преди повече от илядо годин. Прав е бил, викаме не викаме, секи че умре. Има обаче текиви ора, кои ги редовно споменуваме, демек остават живи у срцата ни. Тука се разправя за един таков човек. Човек, кой сички с убаво го споменуват.



***


Слизам я из смаенскио бунар и на има нема петнаесе метра гледам леля Лили.


- Да помага Господ, лельо Лили! На къде?


- Джанки да берем . Ти къде си одил? На баба Тутинио бунар ли? Баба Тута знаеш ли я?


- Баба Тута. ... А знам я, май!


- Знаеш, ама нищо не знаеш она одавна умре. Она и до бро и лошо знаеше.


От всичко разбираше.Кой нещо не знае нея я пита.


Млада булка бех 54 и целата се бех обринала у цръвено. Алергия. Предписа ми лекарката нещо да се мажем. Мазах се, мазах нищо Само къде се не изринах повече... Погледнаме баба Тута и ока: Утре че ю баем на бунището.” Аз се много уплаших, ама що да правим, ойдох на другио ден при баба Тута. Седнах. Она взе некаква черга, от козя вълна ткана. Три ме по гърбо и насекъде, къде бех почервенела, та ми мина.


Който минеше от Дръмша, она му подслон даваше.


***


При баба Тута винаги имало хора, винаги било весело.


“Много редко се случвало да са си само те, кога им одех на госкье. Ако иска некой да е душа на компанията, требва да има определени качества и сам да се наложи. Тека баба Тута винаги се изказваше цветисто. Винаги некак по интересно, без да е вулгарно!” - Делчо


Мъжа на баба Тута, се споминал по-рано. Всичко требвало сама да прави. И женска, и мъжка работа.


“Косеше тая жена с косата. Коси, ама коси, печено. Печено, со добра фатка, като опитен мъж”


Ако некой не знае со коса, се не коси лесно. Некои години наред се не научават на оптималната фатка.


Баба Тута не само се справяла еднакво добре со мъжката и женската работа, но била на особенно положение у селото. Ората я тачели като най-стара, най-мъдра, най-знаеща, като майка. “Винаги помагаше на ората. Най-убаво учеше младите булки. Много работлива и сичко умее.


Често може да ни нагруби, ама брзо ю минава. Не кара се свадливо, а да ни поучи. Караше се на децата, кога фрля нещо у смаенскио бунар. (вж. колона 4 стр. най-отгоре). Затова му викаха БАБА Тутинио бунар. Когато некой у селото умре на нея ю обаждат отива со дедо Насто (Анастас Колев) да земат мера, а она облича мртвецо. Винаги че помогне на човек. Кой как свободен се при нея оди. Мъжете там карти играеа. Седенки там е имало. На стари години разболе жената и ми каза: Кога умрем че омесиш една погача. Преди да я омесиш три пъти че си измиеш ръцете. Тека изпратихме баба Тута.” – Лика Бележки: Баба Тута йе от Дреново. Истинското ю име йе Елисавета.


Дръмша: Световни войни



И у Дръмша са разбрали, че има война. През 20 век, станало що станало, официално световните войни са две. Още Бог да го прости дедо Асен (Попов) столетнико разправяше, че у некое съседно село са минали френски войници. Друго за първата световна 1915-19 у Дръмша се не знае...


У втората световна през Дръмша са минали немците. Това йе било 1941 г. “Тихо мирно си минаха германците. Отиваха към София.” (баба Мара). След това били бомбардировките у София. Кога американците фрляли над София бомби от Паралъжовци се виждала целата осветена София. (Санде Илков) . Курията на Тиова глава не била толкова голема (при добро време се виждали даже и златните кубета на Ал. Невски.), но кога се чуело гръмене сички се криели онамо. Кога се изтегляли немците от некакво въздушно сражение (1943) напускали бомби и у Дръмша. “Ния сос брат ми беаме сос говедата”-Санде. У същото време баба Мара, пък била у училището. “Бегайте деца ни викат учителите, па ния бегаме към Паралъжовци, накъде бомбите...” Това са тека нар. ЯМКИ, който доскоро са сепълнели с вода от дъждовете. Тогава още не сме врагове с немците, още сме съюзници. Искали са просто да изтръсят товар, че да се пребера по-брзо къде базите им.


През 1944 г. нещата се обръщат. Тогава у Дръмша остават руснаците. Дедо Добри (бан Добри) споменуваше руснаците:“У горната къща беха сложили радиостанцията, а у новата спеха войниците. На къща се разпределяха от 5 до 15-есе войничета, ако е по голема къщата.


Ние бехме малки деца и сутрин ни слагаха до леглото по една филика со захар. Захарта през войната се намираше трудно, но войниците имаха дажби. Ния се много радвахме. По това време на годината беше голем студ, ама они излизаа на дворо биеха се и се търкаа со снек. Добри беха со назека руснаците. Не седеха повече 10-15 дена”


Арно, ама лошо име им се носело на русите, та момите се от них много плашели:


Кога ги видеа, бегаа и окаа кански – дедо Томчо


Некъде ок. Чаршия се самоубил един руснак. “Дотежало много далеч от жена и деца. Видехме го свлечен на землята – страшна гледка” – споменува Санде Илков. продължава на 4 стр.


Дръмша: Световни войни


продължава от 3 стр.


По-късно Дръмшани участвали и у Отечествената война и стигнали чак до Унгария. Загиналите от Дръмша и от съседните села са почетени на паметната плоча на кметството. Оцелелите ветерани от община Костинброд още се събират сека година у Костинброд.



Дръмшенски приказки:


Старото це


Остарело много кучето. Изпопадали му зъбите, ни лае, ни апе. Изгонили го стопаните у гората. Седнало и почнало да вика. Чул го влъко и го питуе оти плаче


- Оти плачеш?


- Епа кажи как да не плачем. Нищо не можем вече. Ни можем да тичам, Ни можем да пазим.


Гледа го влъко, гледа па го фанало жал, па му збуруе:


- Яла со менека и че ти помогнем.


Ошли влъко и кучето къде нивата. Онамо си работели жената и мъжол Отсрани между два побиени у землята колове лежало детето. Погледнал влъко и тека наредил нещата:


- Яз че го грабнем детето, а ти че тръгнеш подире мене да го отъмнеш.


Грабнал влко детето. Мъжо и жената видели влъко, че бега накъде гората с детето и припискали. Тогава излезнало кучето и ошло по влъко. Стехали се на ужким и вълко пуснал детето и забегнал към гората. Тогава кучето занело обратно детето. От гогава на това кучето се му нагаждат и го ранат.


Дръмшенски изрази/лафове



Влачи се/Влачат го като брана - "Некой, кой йе много замлатен, видели го по-балама, дето той не може да се самоуправлява" За някого, когото манипулират.


όчи лови - лови очи - когато нещо е много хубаво или за чернилка* на челото на детето о.л.


ега му соше - дано му стигне Ега ти па соше.


ливрим очи - въртя си очите (за момиче) може и като преди плач за да изпрося нещо. Ливри очи, та ако я разбере, че му измоли.


дванайсе волуяци - Че видиш дванайсе Волуяци Когато някое дете не слуша му казват тека.


За Видовци кило - когато някой пие много, оти у село Видовци много пиели. У Видовци село, пият ракията с кило.


берем срамове - Бера срам, засрмявам се Нéте срам, да береме ния срамове!


Знаял ли си дека


на децата у Дръмша им туряли по една црна лента на челото да фаща лошото, лошите мисли, очи да лови?


Дръмшенски броилки



Две петлета се скарали на поповото бунище, поп излезе и им рече иш пиш, ти че жмиш!


***


Еники белики,


кликербе,


Абер шабер домене,


кой излезне пръв той ке жми.



Народни песни от Дръмша


Марко гради тежки задужбини,


Не ги гради декато се гради,


Нел` ги гради средом синьо море,


А майка си на Марко говори:


- Защо градиш тежки задужбини,


Не ги градиш декато се градят,


Нел` ги градиш средом синьо море?


Дал ги градиш бащи за грехове


ил ги градиш майци за старости?


А майко си на майса говори:


- Не ги градим бащи за грехове,


не ги градим майци за старости,


Нел ги градим за мои грехове,


Ка се бихме на Косово полье,


Ка се бихме с църна арапина,


Язе носех лека боздугана,


Лека лека деветстотин ока,


Един убих у зем го накарах,


А другио, църна арапина,


Не я убих нело я поведох


Да я земем да се не биеме.


Изведох я на Пирин планина,


изведох я, а я не доведох,


ударих я с лека боздугана,


девет лакти у земя упадна


Млого беше красива арапка:


Косите ю по земя се влачат,


Горни устня през рамени хвърля,


Долна устна по земи се влачи,


Зъбите ю коню до гривата!


СТАРИ НАРОДНИ ПЕСНИ ОТ С. ДРЪМША,


СОФИЙСКО събрани и наредени от


СВЕЩ.АЛЕКСАНДЪР ГЪЛЪБОВ,


С. 1937 год.



ЗА Смаенскио бунар


Смаенскио бунар йе копан през сушава година през 20 век от деда Гочо (мъжо на Баба Тута) и дедо Анастас (Насто). Дръмшани разправят, че водата йе толкова убава, че може да издържи неколко месеца без да зеленеса. Освен това, засега смаенскио бунар не йе пресъхвал.



Цръковен календар



5 ноем. (събота) йе Рангелова задушница – Носи се сичко, което е ял покойнио. Най-важно е жито, вино, ракия да се раздава за помен. Носат се и погачи и готвено. Тетова йе най- важната задушница заедно со черешовата.


8 ноем. (вторник) йе Рангеловден всички се събират на крътор носат погачи, вино. Попо чете.



Издава Равнополската Печатница, Дръмша.Основ. и глав. ред.: Кр-Дж.-Иг. Рав.- Дийн. Контакти: vestidramshenski@gmail.com, или тел. 02:\958 33 75 Новини може да оставяте у пощата, адресирани до ДРЪМШЕНСКА ГОРДОС или по имейла


Няма коментари: