бр.12 издава Равнополската печатница, Дръмша 6.IІI.2011-26.IV,2011


Чети веснико и у интернет: http://dramshenskagordost.blogspot.com/


Бележка: У тетоя весник те се пресъздава наречието от Дръмша по възможно най-старио изговор на диалекто.


Христос Воскресе!


Великден йе най-големио хрисиянски празник. Нашата църква го много тачи. Чрез разпятието Христово са се изкупили човешките грехове. Преди да се рόди Христос кой грешен, кой праведен сите одели у пъкъло. Тека било още от Адамово време, защо Господ проклел човешкио род заради Адамовото прегрешение. (Змията научила Ева да накара мъжо си да откине ябълката на познанието. Значи не било некоя киселица да си откъсне, а било дръвото на знанието. След това се научили ората зло от добро да познават.) У адо били и Мойсей, и Илия и сички пророци от старио завет. Христос – син Божи (както го ния верваме) се пожертвал за сички ора, за се не страхуват от смъртта. У Библията пише:


тогава когато ти със своята уста признаеш:


„Исус е Господът “ и вярваш в сърцето си: “ Бог го спаси от смъртта “ ще бъдеш спасен.


Великденската седмица


У нас, у Дръмша ю викаме още завална неделя. Сега са най-страшните пости и тримиренето, кога нищо се не руча и ората се завалят. Друго по-особено у Дръмшенските наименования йе длгата събота. Тетова йе съботата преди Великден и йе дълга, оти целата вселена чека со нетърпение Христосовото Възкресение.


100% Дръмшенско


Кой зло мисли, зло намира.*Кой излъже веднъш, вече му не верват*Колко вода оттогай изтече.*Место иy фаща. – Чест и прави.*Мръсните дрехи си ги перидома.*Не плювай у кладенецо, дека си пил вода.*Нешната работа, не я оставяш за утре.*


Обущата му лъснати, главата му блъсната.* От високо кой падне, го боли.*Сичко от до.-Всичко е както трябва.*Яката колосана, а главата халосана.*


Не му гледай капата, а под капата.*Не пада по гръб.


*Учени много, с лопата да ги ринеш.*Шапка ю фащам. – Шапка и свалям*Що си сака, си сака.*


Що требва си, си требва.* Кой завижда, добро не вижда.


Кучето, петело, магарето и мачката


Има`ло един дедо и баба, като нас тетаквиа . Они си имали куче, мачка, петел и магаре. Като остарело кучето рекъ`л дедото на бабата:


-Бабо, че тепаме кучето, защо вече не връши тайа работа.


Като чуло кучето се скрило у гората. По едно време решил дедото да тепе мачката:


-Че напъдиме котарако. По-рано ядеше мишки, ама вече не.


Като чул мачоко и он пошел у гората. Минало се време, па дедото па рекъл на бабата:


-Бабо, да видиме петело да си заколиме.


Очел и петело у гората, а после и на магарето дошел редо:


-Слуша` ни доста магарето, ама сега не мое да ни слуша.


Забегнало и оно, па се намерило у гората сос кучето, магарето, котарако и петело. Къде да ойдат, къде, па намери`ли една колиба. Добре, ама колибата била на едни разбойници. Решили разбойниците да видат що стае у колибата и пратили техен човек да види. Магарето лежало на сред дворо, петело на комино, котката у огнището, кучето до вратата. Гледал разбойнико у огнището на котката очите света. Решил, че това са въглени и бръкнал да ги гаси. Тогава котката го драпнала през ръцете. Побегна`л, но на врата кучето го апнало, на дворо магарето го ритнало и петело изкукуригал. Питали го после другите разбойници, що йе станало, а он зборуе:


- Море, мани! Сос нош ме ръгнаа и со още един, па после ме с един фатарал` тепаа. Бегам, бегам а па они по мене вика: - Дръжте го!


И тетака си живеят до днеска кучето, магарето, котката и петело у колибата.


Народни песни от Дръмша



Остана Пена сираче,


Без баща Пена, без макя


при чича Пена, при стрина.


Стрина си Пена плетеше,


Чича си Пени учеше:


- Пено ле Пено чичина,


кога отидеш на оро,


ти се на танец не лови.


че ми омръзна дъсъди,


Сека година кръвнина,


А сега Пено двамина.


Пена си чича не слуша,


Па си на оро отиде.


Сред оро седи сръбинче,


Пена се хвана на танец,


Мета се като метлина,


Шиба се като шиблика,


Тънка висока топола,


Бела, цървена ябълка,


Черни ю очи череши.


Сърбинче Пени говори:


-Пено ле, Пено убава!


Писари ли те писаха,


дулгери ли те деляха!


Пена Сърбинче говори:


-Море сърбинче, сърбинче


И тебе макя раждала,


и тебе като и мене.


Кога ме макя раждала,


На метлика е стояла,


За шиблика се държала,


У топола е гледала


и трендафил е кинала


и череши е ручала.


Пена си дома очела,


Па си на Стрина говори:


Стрино ле стара по-стара,


Кога се човек отрови,


Носи ли му се понуда?


Кога се човек обеси,


пали ли му се свещица?


Че се глава завъртела,


На много души за мене,


Та че се тровят и бесят.


Стрина на Пена говори:


-Кога се човек отрови,


Не му се меси Понуда.


Кога се човек обеси,


Не му се пали свещица.



СТАРИ НАРОДНИ ПЕСНИ ОТ С. ДРЪМША, СОФИЙСКО събрани и наредени от СВЕЩ.АЛЕКСАНДЪР ГЪЛЪБОВ, С. 1937 год.





Издава Равнополската Печатница, Дръмша.Основ. и глав. ред.: Кр-Дж.-Иг. Рав.- Дийн. Контакти: vestidramshenski@gmail.com, или тел. 02:\958 33 75 Новини може да оставяте у пощата, адресирани до ДРЪМШЕНСКА ГОРДОС или по имейла


Няма коментари: