Чети веснико и у интернет: http://dramshenskagordost.blogspot.com/

Бележка: У тетоя весник те се пресъздава наречието от Дръмша по възможно най-старио изговор на диалекто.


Църковнио календар

Требе да ламкаш и прошка да молиш!

Дръмшенскио свети Валентин

*6 март- Поклàди още му викат Сирни Заговезни или по нашенски простена неделя. Неска кой че пости почва да пости и требе да почне посто со прошка. Затова се целува ръка на старите и ги молат за прошка, пък и по-младите требе да им се иска прошка. Жените права баница и люлят децата, като е важно децата да се кара, кой повече се е люлял. Едно време кога у Дръмша се садело грсница (коноп) викали «Колко по- на високо се люля, толки високи да са грсниците» Вързва после бабата едно яйце на червен конец и някои и го врти около себе си , кто дцата сакат да захапят яйцето, без да си помагат с ръцете,Кой го хване ме йе най-здрав и най-късметлия. След това палят конеца.Прави се баница. На този ден излизат кукери облечени с черги. Чергите са шарени, црвени, црни. Дръмшанските кукери маска си не слагали, ама рога да. Забрадки също. Едно време свети Валентин не йе имало, ама на простена неделя йе бил празнико на влюбените. Момчетата се събирали по групи и палели огньове. Вземали по едно четалесто дрво (V) и турят между двата клона сено – оратник. Фащат го и викат “ората орáт, ората кóпат”. После го рацмахва пред бащите на момите и заплашват :“Дай ми дедо момата, що че ти запалим брадата” или “Да одат бълхи у млади невести”. [* - празнико йе подвижен]

J Ако си се родил у:

Понеделник – арно, понеделнико йе ново начало. Ако неска поарчиш, цела седмица че арчиш. У понеделник пари се не арчат.

Вторник - Запóрник

Среда се не преда/се не седа. Или цел живот че почиваш, или цел живот че работиш.

Четвърток - Несвръток-Едно време на този ден са се готвили да одат на пазаро у София, на Лъвов мост и цел ден са товарили стоката на каруците. Тръгвали вечерто и пристигали рано, рано у петок.Кой се роди у четвърток, цел живот се не сврта.

Петок - Петъкът е пазарен ден, минават насам, натам много хора

Събота – У събота, кои са родени, не било убаво. Защо се не знае, но се знае, че са големи веселяци.

Неделя – Неска само мрзеливци се раждат.

Дръмшенски приказки

Лесицата и Влъко

Отишел влъко у лесицата на госкe.Она накачила риби на тавано. Казала му на влъко да не гледа нагоре, оти йе накачила игли и като ги види че си избоде `очите. Он прежали`л едното око, погледна`л и я пита`л от дека йе взела рибата.

- От под воденицата – збору`вала му лесицата.

Земала му едно коше` на опашката и му зборуе:

- Кле`кни.

Дръмша по книгите

из ”Заселване на Българските Славяни на Балканския полуостров, проучване на жителските имена и българската топонимия, Йордан Займов БАН, 1967”

...

Маловци ... 2) мах. към Дръмша, 3 10 Своге, - От ЛИ Мало, срв. Големо и Мало Малово, Сливн., Мáлов áндак при Мелник, Малов дол при Метохия, Кюст., по-нататък с.Малотино, Куман., Малорад, Орях.

...

Сичкодолци – мах. към Дръмша, 3 12 Своге (СтИлч), - Може би от МИ *(Ле)сички дол, прил. от лесица с –ъскь, но отпадането на началната сричка остава неясно.

...

Пешлéнци – мах. към Дръмша, 3 10 Своге (СтИлч) – Може би от ЛИ *Пешлен - *Пешло [развито от Пешо + ло, както Драг-ло, Рад-ло и др.] и –ен като Млад-ен, Мил-ен.

Едно време йе така било ....

Гробо

/предание/

Един път отишли на събор у Цръклевци. Некаков се запознал с една мома и ю казал: - --- Айде моме, че те водим дома, че се жениме! Я че бъдем твой до гроб!

Тръгнали да се пребират дома и кога стигнали ломското шосе, оня се отметнал и до днес отклонението за цръклевци се вика: “Гробо”, оти до там ю бил верен.

разказал: Тома

Кръстeве че изнасят: Кръстеве през зимата у Дръмша се не изнася


Он клекна`л и сложил кошето у вода`та. По едно време я питуе: -Готово ли е ? ;-Че`кай сега влизат големите./Като замръзнало она му каза`ла да вади, ама оно му замръзнала опашката и не моел да я дръпне./ -Не можем – ю рекъл./-Много сме наловили.Сега че повикам воденичарю да ни помогне./ Пошла лесицата у воденицата и окнала:

-Влък под воденицата! Влък под воденицата!

Воденичарката у това време ручала качамак и веднага пошла да бие влъко. Лесицата изяла качамако и си омръляла главата с кисело млеко.

Тека се йе случило!

Ямболските кебета били вид одеял извесни у целата османска империя. Днес у България ямболски кебета нема, но затова пък у Република Македония продават «ямболски кебета»

Издава Равнополската Печатница, Дръмша.Основ. и глав. ред.: Кр-Дж.-Иг. Рав.- Дийн. Контакти: vestidramshenski@gmail.com, или тел. 02:\958 33 75 Новини може да оставяте у пощата, адресирани до ДРЪМШЕНСКА ГОРДОС или по имейла

Видела после влъ`ко и му вика: -Тебе те биа, а? А мене ми строшиа главата мозоко ми изтече!/-Е, кумице дай да те поднесем тогава./А, лесицата почнала да ока: -Ох, болен здрав носи, болен здрав носиии!/ -Що казваш кумице? – я пита влъко/Нищо, баем си на старата глава. // По едно време влъко разбрал и я метнал у едно дере и тетака свръ`шила прикаската. разкзал: Евлоги Нетов

Няма коментари: