Чети веснико и у интернет: http://dramshenskagordost.blogspot.com/
Бележка: У тетоя весник те се пресъздава наречието от Дръмша по възможно най-старио изговор на диалекто.
Традиции у Дръмша Не си оставяй бъднико и си кади къщата! Да те сурофискат, да си здрав! Сега момчетата чекат новата година Сурва на 1 ян. нов стил . Сега че се саберат на групи сурофискари, че си зема едно магаре да им носи даровете. Това магаре йе момче, кое се прави на куцо, вика и пъшка за да го подкова. Затова сабира парички сурофискарите. Сурофисканьето йе важно да сме здрави през годината. Суровачката йе дреново, от дрен здраво дрво. На Васильовден пак 1 ян. още пукат дренови пъпки на печката за здраве. На 6 ян йе Йордановден, брка кой плати у котело да извади крсто. Тека йе било едно време, кога са одили у черквата у Чибаовци. На 7 ян. Водици пък са ладували момлячетието. Слагало се белек у едно котле, та после гадаят, коя за кое мажкарче че се ожени. 8 ян йе Бабинден, празнуват, тия къде са бабували акушер-гинеколожките. На 21 ян. Атанасовден викат Атанас гилди и я гилди, дошло им йе времето на старите ора да мра. | Дръмша по книгите из “История на Българите, потребност от нов подход, преоценки (сборник) І ч. , Петко Колев, Димитър М. Димитров, ТанНакРа, С., 1998 ... От старинен прабъл-гарски поизход са и име-на като Бисерча, Кюле-вча, Сатовча, Невша, Дръмша, завършващи с особените източни суфи-кси ЧА и ША, характер-ни за Памир и Хиндукуш. ... Едно време йе така било .... И до ден днешен казват «Кошаревски свидетел». Това не значи непременно л`ъжесвидетел. Тийе били турци, кошаревчаньето и турски кадий им вервали. Затетова е останало «Кошаревски свидетел». И з р а с л а е дива гора, Излезнали диви хора, Засвирила дива свирка, Запеяли дива песен, Заиграли диво хоро, Издумали дива дума! Стари народни песни от с. Дръмша, Софийско събрани и наредени от свещ. Александър Гълъбов, С. 1937 г. с разрешение на роднините Кръстeве че изнасят: Кръстеве през зимата у Дръмша се не изнася |
Дръмшенски приказки Дръмшенски шевици
Лесицата и дедото
Един старец рекъл на бабичката:
- Я че наловим риба.
Кога се връща гледа на една лесица умрела на пъто. Ударил я и хвърлил у колата, та си подкарал кобилата. По пъто лесицата рипнала от колата и си зела рибата.Стигнал до`ма и ока бабичката:
- Ем риба, ем кожух ти носим!
Иде бабичката, видела и му каза`ла:
- Да беше имал късмет чеше да станеш на селото кмет!
Те така требе да бъде!
Знаял ли си ? | У съседното с. Искрец, санаториумо за туберкулозни съществува от 1908 г., по идея на цар Фердинанд І, а у дворо се намира Искр. манастир со един-ствената шестоъгълна кръщелница на Балканскио полуостров | Издава Равнополската Печатница, Дръмша.Основ. и глав. ред.: Кр-Дж.-Иг. Рав.- Дийн. Контакти: vestidramshenski@gmail.com, или тел. 02:\958 33 75 Новини може да оставяте у пощата, адресирани до ДРЪМШЕНСКА ГОРДОС или по имейла |
Няма коментари:
Публикуване на коментар