бр.8 издава Равнополската печатница, Дръмша 22.IX.2010-22.ХII.2010
Бележка: У тетоя весник те се пресъздава наречието от Дръмша по възможно най-старио изговор на диалекто.
Беглецо
/дръмшенска народна легенда/
У Бучин проход бил конако. Идвали обаче да събират данъци на место. Един пъг кога един дръмшанин се връщал вечерто дома, намерил унутре едно турче младо, кое си пушело чебук или чубук, лула текава турска. Пита го българино:
- Ти що тражиш тука?
- Епа, що да не тражим, я съм тука чорбаджия.
Ядосал се стопанино и утепал турчино.Затрупали го над Искрец под Синята Грамада и потулват работата. Бащата на турчето се чудел що е станало со сино му и платил на един циганин да го тръси. Турчето имало везана тутуница и ако некой го йе убил я йе зел. Тека тръсил го три годин циганино и най-накрая нашел нашио дръмшанин да όре.
- Абе, брате – рекъ`л циганино – да имаш тутун да запалим, че ми се е дупушило.
Извадúл тутуницата и видел как на циганино му светнàли όчите. Зарезал воловете и пошел дόма.
- Тате, за мене тука живот нема че бегам.
Тека избегал през Стара планина и се заселил у Белите Речки, кое било у друга кааза и тека не можели да го съдят. Там се оженил и си основал цела маала.
разказал: Александър Илков
Цръковен календар
Св. Йоан кръстител – Изнася се крс.
Рангеловден (8 ноем.) – Изнася се крс.
Никулден (6 дек.) Ядат рибник со
кисело зеле и ориз.,Андреевден (13дек..) - Вари се царевица и “се носи на мечката да яде”.Това се прави за да се омилостивят мечките.,Игнажден (20. дек) – Кой пръв дойде на госк`е, такава чей е годината.Черпат го и го даряват.
Каков полазнико, текава годината!
На паралик`ата
Те у тие месеци те най са ручали компири и боб. Както и през целата година посно се йе яло най-вече. Баш септемврийска си йе градинската чорба: празлук, цвекло, оризец и коприва. Застройвали са я, па и сега си я застройват ората со яйца и кисело млеко. Разбира се ако има мéсо и него че сложели. Прави се по това време и запръжки.
У запръжките мое да се турне лучец, меродика, джоджен па и яйце ако има. Лупи се фасул`о сега. Кога вадат компирите палат и огин на нивата и си сварат со сол. Голем специалите едно време са били Компирите со ориз. Запичàли ги на подницата у огнището. Старите όвци – щръбици (защо са беззъби) се колят за Рангеловден. Към края на ноември (по-скоро за Коледа) вече се коля и свинята. Топи се сланината за мас. Прават некои и окадена сланина. Пушат се и кокали. Пушените кокале могат да се свàрат после со зеле. По Никулден готват жените и рибник, а за Андреевден варат царевица за мечките
За познавачи
Кърпигуня (Colchicum autumnale) тетова йе цвек`е, дека само тетия месеци вирее. Казва се тека, за да се подцетат ората да си закръпат, кой къде има скъсано. Цветовете са розово-лилави. Тичинките са оранжеви. Кърпигунята йе отровна, но я използват за лекуван`е на артрит и ревматизъм. Не требе да се бърка со шафрано, защо не йе 
ядлив!
Луд Тодор/Тодора(Rudbeckia) – ете това растение йе домашно и у най разпространената си форма йе високо и со дзвездовидни желти цветове.
Знаял ли си дека?
Селό Костинброд го пише у Оряховската грамота на цар Иван Александър от 1347 год. “...до междѫ костина брода. и селище бобовци...”
Едно време йе така било ....
Едно време кога се родило дете го мажели со сол да не мирише. Турчетатат не ги намазвали и за тетова цел живот си меришат на турчин.
Кръстeве че изнасят: 19 окт. – Йоан Кръстител – Нада – м. Синио вир, 8 ноем. Рангеловден – Смаенци – Лилето
Издава Равнополската Печатница, Дръмша.Основ. и глав. ред.: Кр-Дж.-Иг. Рав.- Дийн. Контакти: vestidramshenski@gmail.com, или тел. 02:\958 33 75 Новини може да оставяте у пощата, адресирани до ДРЪМШЕНСКА ГОРДОС
Няма коментари:
Публикуване на коментар