бр.8 издава Равнополската печатница, Дръмша 22.VІ.2010-22.IХ.2010

Бележка: У тетоя весник те се пресъздава наречието от Дръмша по възможно най-старио изговор на диалекто.

Гроздановите


Кога стане дума у Дръмша за Гроздановите, се че ви кажат, че стае дума за богати дръмшани. Последнио път кога бех у атобусо и заразпитвах дедо Ненчо за родо му и он тетова ми каза:

- Епа,чорбаджийски род. Рейсо София-Малово беше наш. имàхме магазин за млечни произведения...

Един гъбар, дека седеше до назека го питуе:

-Викат по Цар Борис, агне сос ориз, по бай Тошо и добро и лошо. Убаво ли беше по цар Борис?

-Е, що да ти кажем, за менека арно беше. За другите как е било, незнам.

Гроздановите са кръстени на дедо Гроздан. Имали са мандри у неколко съседни села – Петрохан, Гинци, Градец. освен споменатио магазин, имали и гостилница, у София, до Л`ъвов мост.Баш богати селяни! Колаци след 9-ти септ. !944. Разправят, че дедо Сенто, на дедо Гроздан син го сгазúли нарочно. Тоя, къде го сгазил, разказвал, че Сенто сам го помолил да го сгази, що всичко му зели и що немало за що да живее вече. Дедо Ненчо йе брàтанец на

Сенто и унук на дедо Гроздан. Един от неговите братя – Тодор , сега е у Канада и е поп у българската черква.Още у гимназията става член на младежката земледелска група, Застава срещу режимо. Оди по целата страна, среща се со Петър Србински, Ефтим Арсов, Мишел Михайлов и други големи земледелци, но йе принуден да имигрира. видни земеделски деятели, но времената стават все по-тежки и пред опасността да бъде арестуван, той емигрира прво у Югославия, оттам заминава за Виена и отАвстрия се установява у Канада, у град Ниагара. Онам и до днес се грищи за българскио културен живот и е покръстил дваесе иноверци у Православието, както едно време са правили првите апостоле. Да йе жив и здрав нашио апостол и унуко му да оди по неговио път!


Народни песни от Дръмша:


Кога мама болна беше, хей

кога мама болна беше ,хей леле брей,

и на мене говореше хей,

и на мене говореше хей, леле брей,

да не люба малко любе хей,

да не люба малко любе хей, леле брей,

Я залюбих малко любе, хей

Педа човек, лакот брада, хей леле брей,

Педа човек, лакот брада, хей,

Капата му два дни дълга, хей леле брей,

Капата му два дни дълга, хей,

Два дни дълга, ден широка, хей леле брей,

Два дни дълга, ден широка, хей,

Па я тури на полица хей, леле брей,

Па я тури на полица хей,

На полица, под паница, хей леле брей,

На полица, под паница, хей

Поганци я отвлекоха, хей, леле брей,

Поганци я отвлекоха, хей,

Мачките я довлекоха, хей, леле брей,

Мачките я довлекоха, хей.

Тази песен е извадена от книгата: СТАРИ НАРОДНИ ПЕСНИ ОТ С. ДРЪМША,СОФИЙСКО събрани и наредени от СВЕЩ.АЛЕКСАНДЪР

ГЪЛЪБОВ, С. 1937 год.



В н и м а н и е

Събира се Дръмшенскиo Музей!

С помощта на кметскио намесник – Тодор Колев, по инициатива на нашио весник че се прави МУЗЕИ НА СТАРА ДРЪМША. Ако имате разни старини: аби, рала, носии, станове и сичко, дека се сетите обадете се на главнио редактор на телефон: 02/958 33 75 (ако го нема оставете съобщение) , пратете му е-маил на vestidramshenski@gmail.com или говорете лично с кметскио намесник или главнио редактор.


Кръстeве че изнасят: 14 юли- Св. Кирик и Юлита

27 юли – Св. Пантелеймон, Вучковите у Блицнаци махала

2 авг.? – Илинден, Градище

Някои особенности на Дръмшенския правопис:

1. Обратната въпросителна:

¿Оти се изнася крс? – Защо се изнася кръст?

Оти се изнася крс. – Защото се изнася кръст.2. Знак за мекост – Това е малка чертичка

отдясно на някои съгласни:н’,к’,л’,с’ .

Кратък речник за другоселци:

долама – връхна дреха от бало подобна на дулатеник

братанец-братов син

капа-шапкамачка-котка

поганец-мишок

цофишем - умирам

Издава Равнополската Печатница, Дръмша.Основ. и глав. ред.: Кр-Дж.-Иг. Рав.- Дийн. Контакти: vestidramshenski@gmail.com, или тел. 02:\958 33 75 Новини може да оставяте у пощата, адресирани до ДРЪМШЕНСКА ГОРДОС

Няма коментари: