бр.5 издава Равнополската печатница, Дръмша 22.VIII-22.XII.2009
Бележка: У тетоя весник те се пресъздава наречието от Дръмша по възможвъзможно най-старата форма на говоро
Нашио вестник на една година!
Вече една година нашио весник се издава за да стане по-голем, по-четен и по-арен. Надеваме се да продалжаваме с още по-големи и сили и че се радваме, ако вия пак ни подкрепяте, що овака йе вашио весник, що тук вия също моете да пишете и да споделяте, а най-важното ДА СЕ ГОРДЕЕТЕ, ДЕКА СТЕ ДРЪМШАНИ!
На бел кон’ от Албания . . .
За Поповио род
Старите ора зборуват, дека Поповио род бил основан от дедо поп. Дедо поп дошел от Албания на бел кон’. Он бил много умен човек. Дедо Тома ..... от поповио род, разправя: „Дедо поп бил много итър човек. Понеже ората са по принцип вандали, – продалжава Томата – а на нивята има малко дървета под кои човек да си отдъхне, дедо поп се страхувал да не изсекат и малкото останали дървета. Он слезнáл у полето и почнал да бае на дърветата: „Тетова дръво е миросано, не требе да сече” плашел ората.” Дедо поп наредил да изкопат СТУБЕЛО, кой ни е леян, ни е реден – както отбелязва леля Венета от същио род. Нойнио баща, кой бил занаятчия се смеел и казвал: „Кой от стубело вода не йе пил, он човек не йе станал”. Тетака разправят и до днес за изобилнио извор. Поповио род бил един от най-видните Дръмшенски родове. Учители, попове, въстанник. Въпроснио въстанник бил Митко, кой бил изключително буен. Благодарение на него построили училището.
С буйнийо си нрав спечелил и убийството си – смъртната му присъда не била изпълнена, а заради дело, кое завел срешу роднини, бил в крайна сметка застрелян, зад дворо на дедо Добри у Смайнянци. Въпреки че бил застрелян, той станал и завел свойо убиец у кръчмата и го показал на сички. Брат му Андреа, който бил учител (бащата на дедо Томчо) го завел у болницата, но било вече късно. Днес митковио син йе най-старио у Дръмша – 100-летник.
Дръмша у искуството:
Мария Петранова, Зима в Дръмша (Hiver a Drumcha), маслена, 50 на 70, рисувана 2006. Продадена на http://www.livegalerie.com/
В н и м а н и е
Събира се Дръмшенскиo Музей!
С помощта на кметскио намесник – Тодор Колев, по инициатива на нашио весник че се прави МУЗЕИ НА СТАРА ДРЪМША. Ако имате разни старини: аби, рала, носии, станове и сичко, дека се сетите обадете се на главнио редактор на телефон: 02/958 33 75 (ако го нема оставете съобщение) , пратете му е-маил на vestidramshenski@gmail.com или говорете лично с кметскио намесник или главнио редактор.
Кръстове че изнасят:На Петковден, на Ранджеловден
Някои особенности на Дръмшенския правопис: 1. Обратната въпросителна: ¿Оти се изнася крс? – Защо се изнася кръст? Оти се изнася крс. – Защото се изнася кръст. 2. Знак за мекост – Товае малка чертичка отдясно на някои съгласни:н’,к’,л’,с’ . | Кратък речник за другоселци: Калéто – старата крепост Стубело – май най-стария кладенец в подножието на Венецо, съграден е от дедо поп –основателят на поповио род. Смаенци – махалата, която се намира нагоре от Гъбарника и от малката рекичка. Венецо – Билото което огражда основната част на Дръмша |
Няма коментари:
Публикуване на коментар