Бележка: У
тетоя весник те се пресъздава наречието от Дръмша по възможно най-старио
изговор на диалекто. (Не се получава винаги.)
Пояснение: Веснико че го найдете у Дръмша, а тука ако сакате също може да го четете. У печатната версия има по-убави шрифтове и повече илюстрации.
ОПРАВДАНИЯ от главнио редактор
Мили Дръмшани,
след две цали
две години мълчание, Дръмшенска гордос се завръща с два броя на куп! Чекам с
нетърпение вашите коментари и забележки! Оооо, как ги обичаме забележките!
Записвайте още истории и ми ги пращайте или по електронна поща или па живо у
Дръмша!
Дръмшенска Мъдрост: Що е дал Бог на жената?
От магарето
зел инато, от змията отровата, от лъво силата, от тигъро –
ревността, блаженствай
с нея,
ама не
се опитвай да я оправиш!
Разказал Санде
Илков, кой го е чул от стари дръмшенски юнаци, за каквито става дума по-долу.
Интересното е, дека това изображение на богиня найдено у Минет ел-Бейда, Сирия
има нарисувани змии, лъв, газели. Со един збор като изключим, че зографино е
пропущил тигъро и магарето, може да кажем с пълна сигурност, че ПъРВИТЕ
ДРЪМШАНИ СА БИЛИ ШУМЕРИ (първоаприлска шега со закъснение).
Дръмшани от старо време
Сенко и Гале
Сенко - 55кг,
се присмива на Гале
-Ти, твоите
140 кг не можеш да ги носиш!
Хващат се на
бас! Има едно баир4е в Дръмша,Гороребра се казва. Обявяват си състезание! Кои
пръв ште изкачи баирчето! Гале усложнява условията. Качва на гърба си 50 кг
брашно! Кой мислиш,че е спечелил?
Разказ
изпратен по електронна поща от Славейко Янакиев
Митрушин и Гале
Митрушин бе
със страшно пргав мозок. Та случката се състои в следното: Негов близък, Гале,
се завръща от София, където е продал 5 овце.Разбира се, всеки първоначално се
отбива в хоремаго. Така постъпва и Гале. Митрушин го запитва що е ТРАЖИЛ в
София.Отговорът е:
- Продадох пет
ОВЦИ.
- Взе ли им
добри пари?”
- Абе
бива.
- Тогава че
почерпиш!
- Дадено!
Гале не е
СКРЪНДЗА.Черпи всички подред.Митрушин, обаче е шило ,оно у торба не стои!
-Айде, кумец да му фърлим по едно!- Това са думи на Мтрушин и означават покана за
хазартна игра (31-но)! След кратки увещания, Гале се съгласява.Отначало при
игра на малки залози, Митрушин му пуска десетина игри. Докато рибата не захапе
здраво! Впоследствие играта продължава,докато Гале остава без стотинка! Гале бе
едър много-поне 140 кила.Но душата му -нежна.Останал без парите,започва да
плаче.Митрушин го утешава с думите:
- Спокойно,
кумец!Нали сме си рода в нужда ще си помагаме! Ето ти сега парите,когато можеш
ще ми ги върнеш!
Славейко
Янакиев, изпратено от него по електронна поща
Дръмшенски приказки
За Новко
В едно
семейство мъжо си купил нов костюм и казал на жена си:
- Купил съм си
нов костюм, да има, за новко – искал
да каже
за да
има нещо
ново, за
новко. (продължава на
2-ра стр.)
Минало се
време и дошъл един човек да събира стари дрехи. Минавал от къща на къща и
стигнал къщата на това семейство. Жената го попитала как се казва.
- Новко се
казвам – казал
събирачо.
Жената много
се зарадвала и казала:
- Чекай,
чекай, мъжо ми е приготвил за тебе един костюм.
Така дала му
костюма и се похвалила на мъжа си, че дала най-сетне костюма на Новко. /По
разказ на Жана Петрова (от Поповите)/
Масло за 500!!!
Една
неграмотна жена отишла да продава масло. Дошел един човек и попитал:
- За колко го даваш, стринке?
- Ти колко
даваш?
- 600 лева ти
давам.
- Ааа, не
неможе.
- Добре
тогава,700 лева.
- Ааа, не.
Неможе.
- Добре, ти
колко сакаш – пита
я купувачо.
- Епа 500 лева
искам.
Разказал Санде
Илков
Снимка от
началото на ХХ век: Селяни от Софийските села у народни носии
Селянино, кой чел да стане милионер
Един селянин
носел една кошница с яйца да я продава на пазара. Вървял си и си мислел: „Че
земем сега яйцата, че ги продадем и че купим овца. Че се оягни. Агнищата че ги
продам. С парите че купим един конь. Че се върнем дома, че слезнем от коньо,
паче прегърнем жената..” Та
като отворил
обятия да
я прегърне,
фърлил яйцата,
та ги
изпотрошил. Видел,
че зад
него върви
един и
го попитал
от кога
върви след
него:
- От кога беше
беден, докато не забогате!
Разказал Санде
Илков
илюстрация
„Така се внасяше в София Горублянското сирене“, от „София
преди 50 години“
Георги Каназирски-Верин, С.
1947 вж. http://chitanka.info/text/2899/0
ДРЪМШЕНСКИ НАРОДНИ ПЕСНИ
Стоян и Петкана
Макья на Стоян говори:
-Сине Стояне,
Стояне,
прости си либе
Петкана,
разстури кули
високи,
че ми омръзна
досъди
вечер кони шетанье,
заран
постилкьи диганье.
Стоян на макья
говори:
-Малеле стара
по-стара,
не очем либе
да простим,
не очем кули
да трошим.
баща ми кули
направи,
баща ми либе
доведе.
Та па са дошли
циганки.
Макьа циганки
питуе:
- Циганки,
влашки циганки,
дайте ми трева
смразниче,
да смразим
Стоян Петкана.
Дали ю трева
смразниче.
-Свари я бабо
в събота,
събота срещу
неделя,
па ги на легло
поръси,
да смрази
Стоян Петкана.
Не било трева
смразниче,
нел било трева
змеьова.
Сварила трева
в събота,
па ги е легло
ръсила,
ка било ютре
отзаран,
станала либе
Петкана,
та си воде
донела,
та си къща
измела,
па се назад
повърнала,
та си при
Стоян отишла.
(Станал на
змия)
Стоян си на
зиди станало,
па на Петкана
говори:
-Либе Петкано,
Петкано,
запрегни
свилни скутеве,
та ме у скути
постави,
та ме занеси
остави,
у тия гори
зелени,
у тия бели
пещери.
И Петкана го
занела,
занела и
оставила,
у тия бели
пещери,
па се назад
повърнала,
па си е дома
очела.
Мина се девет
години,
ни се омила,
оплела,
нито се бело
премени.
Пойдоа моми,
невести,
пойдоа дидат
ягоди,
па на Петкана
окаа:
-Да, аде либе
Петкано!
А свекърва и
говори:
-Оми се и се
оплети
и се било
премени,
па си със
дружки отиди.
я че ти найдем
и по-добър.
- Петкана се е
омила,
омила и се
оплела,
па се бело
пременила,
па си отиде
ягоди.
Дружки у гора
отодат,
она у бели
пещери,
па се извикна
провикна:
-Боже де, мили
Божичко!
Тука си Стоян
оставих!
А Стоян и се
обади:
-Либе Петкано,
Петкано,
я ела либе по
навам,
па си запрегни
скутове,
та ме тури
скутове,
та си ме дома
занеси.
Та па се трева
набери,
вратика и
кумуника
и най-повече
тантева.
Па свари да ме
поръсиш
и я че станем
на човек.
Петкана си го
занела,
Па си е трева
сварила,
вратика и
комуника
и най-повече
тантева.
Сварила и
окъпяла –
Стоян си стана
на човек,
па си макья
говори:
-Мамо ле,
стара, по-стара.
Я мислим
госкье да сберем,
какво че каил
да станеш,
да ли че слуга
да служиш,
или че фънер
да светиш.
Макья на Стоян
говори:
- Много съм
забоварена,
та нечем слуга
да служим,
нело чем фенер
да светим.
Стоян я дирек
закова,
па я с видело
насипа,
насипа и я
запали.
Та е до три
дни горяла,
горяла и
светили.
от СТАРИ
НАРОДНИ ПЕСНИ ОТ С. ДРЪМША, СОФИЙСКО събрани и наредени от СВЕЩ.АЛЕКСАНДЪР
ГЪЛЪБОВ, С. 1937 год.
До кога жалеят близките
Стоян на макя
говори:
„Мамо ле,
стара, по-стара,
Като ти умре
син Стоян,
Много ли че го
жалееш?
– „Жалеем,
сине, та
млого:
Додека óморе
пресъхне,
Сух песóк мóре
да минем
До тогáй че те
жалéем !“
Стоян на
сестрá си говори :
„Сестро ле,
мила сестро ле,
Като ти умре
брат Стоян,
Млого ли че го
жалееш ?“
– „
Жалеем, братко,
та млого
:
Когá се од
гроп поврънем,
У къщи да си
улéзнем,
Горéла главня
да земем,
В градина да я
засадим –
Когá се главня
прифáне,
Та листопатин
да пущи,
Сестра на
сенкя да седне,
Та ситен
гергеф да шие –
До тогай че те
жалеем!“
Стоян на либе
говори :
„Либе ле,
пръвно либе ле,
Като ти умре
млат Стоян,
Млого ли че го
жалееш?
- „Жалеем,
либе, та млого :
Като се од
гроп поврънем,
В градина да
си улезнем,
Три китки да
си набéрем:
Од двете
странú две кúтки,
Трекята навръх
главáта –
До тогай че те
жалéем!“
(изпълнява)
Баба Божана Гълъбова, с. Дръмша.
из Георги поп Иванов, „Народни песни и приказки от
Софийско“. в
Сборник за
Народни Умотворения,
Наука и
Книжнина, том
XLIV.
ДРЪМШЕНСКИ РЕЧНИК
герЕкар –
с. м.
сокол, граблива
птица подобна
на сокол.
Виде ли
герекаро на къде фръкна? още. на 4 стр.
джочка –
с.ж.
малко топче
за игра,
топче за
играта джочка.
зажмуцан –
прил. застрелян,
зашамаден казмА
– с.ж. търнокоп
Стоилко, дай
казмата!
муруз –
с. м.
царевица, кукуруз.
претам се –
глг. Въргалям
се. На
Божич се
претааме у
сламата.
фараш –
с.м.
Малко съндъче
с дръжки
за смет.
Няма коментари:
Публикуване на коментар