Ния сме единствени и други като нас нема!!!
Ние сме горди, дека сме от Дръмша!!!
брой 2 год.2008/2009 22.ХІІ-22.ІІІ издава Равнополската печатница у Дръмша
Целата редакция на нашио весник ви пожелава:
Весели празници!!!
Весели празници!!!
Дръмшенскио календар.: 24 , 25 дек.- Почват мърсните дни и излизат сите вещици и талъсъми!Божич и Коледа- Варат боб и ошаф.Прават леб..На тоа леб йе нарисувано ено дзе и една къта, да я пази дзето кътата. Прави се още баница со зейе и тиква.Оделно се прави питка содена Снасят ората до`ма слама и черги.Най старио кàди целата къта,обикаля со питката и после зима торбата со ореите и ги де`ли.Един застава от едната страна на масата, друг от другата и посред них един леп.Единио йе клекнàл, другио прав и зборуе “Сега те видим, ама догодина нема да те видим” –толкова жито че има, че лебо че голем колко масата.По едно време тръгват коледарете, зимат шумки и викат: “Пиле, пиле шарено, по село одило, у къта носило”.Песни пеят (Станенине господине) и ората ги даряват.На сутринта бабите мажат сите со лук и чесън да ги не фащат болести.Завързва се от сламата секо дърво да йе плодовито. 1 ян. –Васильовден – Събират се момчета и праат групи от сурофискари , кои си имат по едно магаре – момче дека носи даровете и куца, реве(баш на дръмшенски=вика) и ока.Сурофискарите желаят убаво на домакините и ги молат да дадат пари, да подковат магарето. Дават на сурофискарите мèсо, сланинка и задължително царевично брашно, кое после носат у меаната.Ете това брашно те го праат на качамак. Топат още пръжки и се веселат.6 ян –Йордановден – Ората одели у в черквата у Чибаовци и попо слагал кръсто у котело.Кой даде най-много пари , он вади кръсто. Парите са дар за църквата. 7 ян.-Водици – Момлячутията (момичетата) пускат белек – пръстен у едно котле. Вадат на другио ден белего и гадаат за кой че се ожени момичето.8 ян -Бабинден – Бабите, (акушер-генеколожките), носат дар на булките сос много мали деца, кой йе кромит и сол, да има булката кръма.1 март -Поклàди (Сирни Заговезни) Жените прават баница и люлат децата. Они се карат , кой повече се йе люлал. Ламка се . Връзват едно яйце на цръвен конец и некои по-възрастен връти конецо около себе си. Децата сакат да го фанат и кой го фане че йе най-здрав и най-късметлия. След това палат конецо. Празнико се ока още Простèна неделя.22 март по стар стил - Младенци ( Свети четиресе мъченика) - На младенци Господ забива и запалва четиресе и четри главници у землята и времето става по-убаво.”
Дръмшенски песни : Тая песен йе взета от книгата “Стари народни песни от с.Дръмша” събрани от свещ. Алесандър Гълъбов
Два Бракя на друм седеа/сабли остреа,/та па си двама думаа:/-Кога си по друм пойдеме,/що си най-напред сретнеме,/Веднага да го губиме,/сабльите да обидеме,
Таман си дума думаа,/По друм си иде детенце,/Детенце, църно робченце,/Девет години робвало,/сега го низ роб пущили,/Двама го братя питали:/-Детенце, църно робенце!/
Какво че кайл да станеш,/Дал те ния губиме,/Саблите да обидиме,/Ил`да те дома водиме,/Та ния да те венчаме/За наша сестра Янинка/Робче на бракя говори:/-Не очем да ме губите,/Девет години съм робвало,/сега съм низ роб пущено,/Та дома да си отидем,/Та дома рода да видим./Тогава му бракя казали:/-Тогава, че те водиме/И ния че жениме,/че сте с Яна прилика,/Като два стърка иглика,/като два бора у гора,/като трендафил у бъхча,/и като мак у градина.;Пошли са моми на метли,/И момчета на вили,/Па са у гора отишли/Моми са метли набрали/Момци са вили насекли/свила се змия рогата/Ухапала момче, мома/Момче копат над църквата/Мома копат под църквата/Бор на Борика говори:/Борико моя прилико/Дали стана от майка ми,/че ни на башка копаха.
Народна дръмшанска медицина: Скоро главнио редактор се разболе и нашио главен кореспондент го казà да си сложи чесън у носо. На главнио редактор му помогнà, моете да пробвате и вия! (ПРЕДИ ДА СЛОЖИТЕ КАКВОТО И ДА Е БИЛО В НОСА СИ КОНСУЛТИРАЙТЕ СЕ С ЛЕКАР.НИЕ НЕ ОТГОВАРЯМЕ ЗА ВЪНШНИТЕ ЕФЕКТИ.)
Новини от нашио край:Сайт:Сека събота на нашио сайт – http://www.dramshenskagordost.blogspot.com/ , се актуализира прогнозата за времето.Главнио кореспондент йе Марика.Дръмша:По идея на главнио редактор се обявяват ДНИ НА МЕЖДУНАРОДНАТА УКРАСА У ДРЪМША. На верандата на “Вила Вилекула” вече се види убавата украса!Кой направи много убава украса у наше село, че го наградиме.
Дръмшенски песни : Тая песен йе взета от книгата “Стари народни песни от с.Дръмша” събрани от свещ. Алесандър Гълъбов
Два Бракя на друм седеа/сабли остреа,/та па си двама думаа:/-Кога си по друм пойдеме,/що си най-напред сретнеме,/Веднага да го губиме,/сабльите да обидеме,
Таман си дума думаа,/По друм си иде детенце,/Детенце, църно робченце,/Девет години робвало,/сега го низ роб пущили,/Двама го братя питали:/-Детенце, църно робенце!/
Какво че кайл да станеш,/Дал те ния губиме,/Саблите да обидиме,/Ил`да те дома водиме,/Та ния да те венчаме/За наша сестра Янинка/Робче на бракя говори:/-Не очем да ме губите,/Девет години съм робвало,/сега съм низ роб пущено,/Та дома да си отидем,/Та дома рода да видим./Тогава му бракя казали:/-Тогава, че те водиме/И ния че жениме,/че сте с Яна прилика,/Като два стърка иглика,/като два бора у гора,/като трендафил у бъхча,/и като мак у градина.;Пошли са моми на метли,/И момчета на вили,/Па са у гора отишли/Моми са метли набрали/Момци са вили насекли/свила се змия рогата/Ухапала момче, мома/Момче копат над църквата/Мома копат под църквата/Бор на Борика говори:/Борико моя прилико/Дали стана от майка ми,/че ни на башка копаха.
Народна дръмшанска медицина: Скоро главнио редактор се разболе и нашио главен кореспондент го казà да си сложи чесън у носо. На главнио редактор му помогнà, моете да пробвате и вия! (ПРЕДИ ДА СЛОЖИТЕ КАКВОТО И ДА Е БИЛО В НОСА СИ КОНСУЛТИРАЙТЕ СЕ С ЛЕКАР.НИЕ НЕ ОТГОВАРЯМЕ ЗА ВЪНШНИТЕ ЕФЕКТИ.)
Новини от нашио край:Сайт:Сека събота на нашио сайт – http://www.dramshenskagordost.blogspot.com/ , се актуализира прогнозата за времето.Главнио кореспондент йе Марика.Дръмша:По идея на главнио редактор се обявяват ДНИ НА МЕЖДУНАРОДНАТА УКРАСА У ДРЪМША. На верандата на “Вила Вилекула” вече се види убавата украса!Кой направи много убава украса у наше село, че го наградиме.
Свет
Филми
Изминаа 10 годин отка Ян Гил измислù Арн Магнуссон.Арн йе шведски рицар от Средните векове, кой залибùл една девокя. Църквата ги смразила и изгонила, оти проклетата нойна сестра ги натопила. По сле Арн трèбело да пóйде у светите земи.Там много храбро се бил и повел една много успешна битка. Сите го обичали много. А у Швеция, у един манастир длъго време го чекала Сесилия. Таа му родила до едно момче и я много мъчила една монахиня у манастиро. Най-накрайо рицаро се врънал дома. Незабравима история напраена на филм - Arn – Tempelriddaren от Svenska Filmindustry.
Как празнуват Коледа по свето...
У различните страни има различни традиции.Например у Каталуния прават на Коледа Caga tió – биен пън – пън от картон пълен сос лакомства, дека го удрят дèцата.У Исландия
верват, дека по Коледа ùде вещицата Grýla- Грила и тражи лошите деца сос сопата!Таа се йе женила три пъти и сега живее у една пещера со третио си мъж – Лепалуди.Нихните деца са йоласвейнорите – jólasveinar.Теа едно време са били крадливи, али сега вече дават на децата подарци. От 12 до 24 тея слагат по нещо у ботущите на децата.
Най-известните йолсвейнори са:
У Немско пък прават Адвентскалендер.Това йе календар со “вратички”.Зад сека вратичка има шоколад и от пръви до дваес четвръти се руча по едно шоколодче.У Шведско прават Юлбок – коледен овен, дека го кичат по елхите, а у град Гавле има един гигантски юлбок.
Изминаа 10 годин отка Ян Гил измислù Арн Магнуссон.Арн йе шведски рицар от Средните векове, кой залибùл една девокя. Църквата ги смразила и изгонила, оти проклетата нойна сестра ги натопила. По сле Арн трèбело да пóйде у светите земи.Там много храбро се бил и повел една много успешна битка. Сите го обичали много. А у Швеция, у един манастир длъго време го чекала Сесилия. Таа му родила до едно момче и я много мъчила една монахиня у манастиро. Най-накрайо рицаро се врънал дома. Незабравима история напраена на филм - Arn – Tempelriddaren от Svenska Filmindustry.
Как празнуват Коледа по свето...
У различните страни има различни традиции.Например у Каталуния прават на Коледа Caga tió – биен пън – пън от картон пълен сос лакомства, дека го удрят дèцата.У Исландия
верват, дека по Коледа ùде вещицата Grýla- Грила и тражи лошите деца сос сопата!Таа се йе женила три пъти и сега живее у една пещера со третио си мъж – Лепалуди.Нихните деца са йоласвейнорите – jólasveinar.Теа едно време са били крадливи, али сега вече дават на децата подарци. От 12 до 24 тея слагат по нещо у ботущите на децата.Най-известните йолсвейнори са:У Немско пък прават Адвентскалендер.Това йе календар со “вратички”.Зад сека вратичка има шоколад и от пръви до дваес четвръти се руча по едно шоколодче.У Шведско прават Юлбок – коледен овен, дека го кичат по елхите, а у град Гавле има един гигантски юлбок.
Очаквайте подвижен коледен пазар сос спомене от Дръмша, България и убави книги!!!
Марика Михайлова поздравява сем. Кирил`ови и сем. Михайлови со: Честита нова година!!!
Роза Янакиева поздравява двете си унучета Роза Яворова Велинова и Стефчо Яворов Велинов за Коледа и за новата година.
Издава Равнополската Печатница, Дръмша.Основ. и глав. ред.: Кр-Дж.-Иг. Рав.- Дийн.Кореспонденти:М.Михайлова,Р.Янакиева.Контакти: vestidramshenski@gmail.com, или тел. 02:\958 33 75 НАПРАВЕТЕ СИ РЕКЛАМА БЕСПЛАТНО.ИЗПРАТЕТЕ ДАРЕНИЕ ОТ 2 ЛВ. НА АДРЕС: Дръмшенска Гордост, п.к. 96, София 1680 и рекламнио тескт.
